Светило във ветеринарната медицина каза пред тежката си дума за африканската чума! |

Проблемът с разпространяването на африканската чума в България става все по-сериозен и изисква спешни и адекватни мерки за справяне с кризата.

Агенция се свърза с директора на Централния научноизследователски ветеринарен институт професор Паскал Желязков.

„Между 2005 и 2008 година аз бях заместник-генерален директор на ветеринарната служба. Тогава за пръв път през 2007 година африканската чума започна в Грузия.

По това време нашата ветеринарна служба изготви контингент с план за борба с чумата, където беше разписано всичко.

Всички тези документи са въз основата на директива на Европейския съюз. Ние се подготвяхме дълго време заради борбата с африканската чума, защото това е много сериозно заболяване“, заяви професор Желязков.

Той уточни, че в Америка никога не е имало чума, нито африканска, нито класическа. „Там мерките са много строги. Аз през 2006 година бях за един месец в САЩ и от тяхното Министерство на земеделието ни водиха в склад, в който идват месата от Европа и ни показаха цял кораб с месо от Дания.

Още тогава в България се заговори за борбата африканската чума, защото независимо, че животните са ваксинирани, те могат да съдържат в себе си вируса и да го разпространяват. Именно затова Европейският съюз води тази борба – където има класическа чума да не се ваксинират животните и всички положителни за чума животни да се евтаназират“, разкри Желязков.

„Проблемът е още по-сериозен, тъй като няма ваксинация срещу чумата. Положението в България е малко деликатно, защото нашата служба е към Министерството на земеделието и независимо от мерките, които ние предприемаме, ако в доклада на ведомството няма разпореждане на министъра, ние няма какво да направим. Нито можем да спираме коли по пътя, нито можем да влизаме в дворовете на хората“, заяви светилото във ветеринарията.

„Така е устроена нашата служба, че преди имаше ветеринарни участъци, в които един ветеринарен лекар отговаряше за няколко села и той знаеше всичко, което се случва там. Сега хората, които се занимават с животни, се грижат повече за личния си интерес, отколкото за обществения“, категоричен е Желязков.

Той сподели още, че някои държави от Европейския съюз финансират борбата със заразните болести в съседни държави с цел да опазят собствената си страна.

„Имам предвид Дания, която е огромен производител на свинско месо. Ние знаем какво да правим като ветеринарна служба, но сами не можем да се справим, защото има разписани наредби за ветеринарната служба с МВР и другите служби.

В стария закон беше написано, че кметовете на населените места отговарят. Искам да наблегнете на думата „отговарят“, защото сега в закона е записано, че те съдействат. Едно е да съдействаш, друго е да отговаряш. Няма как да подведеш един човек под отговорност, защото не е съдействал.

В стария закон беше написано, че кметовете на населените места отговарят за животните в населените места, на които те са кметове“, припомни директорът на Централния научноизследователски ветеринарен институт.

„Искам дебело да подчертая, че диагнозите, които са поставени в нашата лаборатория за особено опасните инфекции като африканска чума, класическа чума и др., ние сме задължени положителните резултати да ги препратим в референтна лаборатория, защото Европейският съюз не оказва помощ, ако резултатите не са потвърдени от референтната лаборатория“, изтъкна Желязков.

Той посочи още, че в България ваксинираме дивите свине срещу така наречената класическа чума, болест, която от 2008 година е изкоренена у нас именно поради ваксинация на дивите свине с такива примамки.

„Искам да обърнете внимание на нещо. Миналата година се направи оградка, която се построи много бързо, но няма никакъв ефект, тъй като дивите прасета са по 150-200 килограма и като се засилят и са подплашени, тази оградка могат лесно да я отнесат.

Другите мерки, които трябваше да бъдат положени от Агенцията по горите, са да се намали броя на дивите свине. Преди десетина години ме назначиха за директор на Националната станция по болести на дивеча, която се намира в София. Тогава добих впечатление, че повече от 80 % от ловните територии в България са дадени на ловно-рибарските дружества.

Така че горите могат да имат само контролни функции спрямо тях. Това означава, че трябва да се работи активно с ловците и риболовците в България“, съветва експертът.

„Има и група, свързана с ловните полета, които са заградени и там е по-възможно да се регулира популацията на животните. Някои от тях се сетиха да залагат капани. Те представляват една територия от около 10-15 квадратни метра, която е заградена с оградна мрежа, която има вход.

Прасетата могат да влизат, но не могат да излизат. В този капан се поставя някаква стръв, например царевица, прасетата влизат вътре и остават там. На сутринта, като отидат там ловците, могат да ги застрелят, например от 5 метра, могат да ги загробят, да ги натоварят или каквото преценят“, продължи Желязков.

Той е категоричен, че броят на дивите прасета трябва да се намали.

„Институтът, който ръководя, разполага с всички необходими диагностики. От началото на годината сме изследвали, без да има още африканска чума, над 15 00 проби с този метод, който доказва вируса. Снабдени сме с диагностики, както закупени от държавата, така и подарени от Европейския съюз.

Освен в София, където се намира Националната референтна лаборатория, има още две лаборатории в Стара Загора и Велико Търново, които изследват серум от диви свине. Ако случайно се постанови, че има положително наличие на антитела, веднага се изпраща в Националната референтна лаборатория, за да се потвърди чрез по-съвременен метод дали има или няма проблем“, разказва професорът.

Той е на мнение, че българинът е недисциплиниран по отношение на мерките, които трябва да се взимат. „Всеки гледа той да е добре, а не обществото. Така не се води борба с чумата“, убеден е Желязков.

„Вярно е, че от два месеца се взимат по-сериозни мерки. Но независимо от документите, които съставя Националната служба, ако няма подкрепа от всички институции в държавата, не бихме могли да се справим“, апелира той.

Специалистът засегна и въпроса с екарисажите. „В България имаше 20-22 екарисажа. Те имаха не толкова икономически, колкото здравни функции. Те приемаха всички умрели животни на територията на областта или окръга, в който бяха построени.

Сега абсолютно неразумно е да караш прасето от Плевен във Варна да го унищожаваш, което също струва много пари. По-разумно е прасетата да се загробят на място, за да се избегне разрастването на инфекцията от едно място на друго“, увери Желязков.

На въпрос на агенция дали критиките срещу БАБХ по отношение на африканската чума са основателни, той отговори: „Какво може да направи БАБХ?! Институцията може само да разпореди на своите инспектори да минават, но те не могат да влизат в домовете на хората, ако не са пратени от полиция или кметството.

През последните 3-4 години БАБХ предлагаха стратегия за борба с африканската чума, както и превантивни мерки, но от Министерство на земеделието и храните не реагираха адекватно.

В тази насока службата няма какво да направи. Това заболяване е едно предизвикателство пред обществото и пред държавата. Ако всички не са мобилизирани за борбата с чумата, няма как да стане.“

Явор БЕЛЧЕВ,

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ

Влез сега в най-бързо развиващата се политическа група в България.
Сподели своя опит!!! Присъедини всички свои приятели във "Фейсбук"